Много вожд, малко индианец!

Здравейте, най-вероятно сте чували този израз.

Аз искам да поразсъждавам на глас по този въпрос.

Много от хората са с чувството, че могат да се справят сами в нещата, които правят и най-вече, че могат да дават съвети и заповеди на хората около тях. Така те се превръщат във вождове, но предимно защото това е как сами се възприемат, а не защото са такива в действителност.
Когато бях в юношеската си възраст съм изчел доста книги за индианци. Там обаче обикновено вождовете бяха най-добре подготвените, най-бързо тичащите, най-точните стрелци, най-силните воини. Иначе казано НАЙ.
Така индианците са избирали вожда си и обикновено синовете му са били следващите вождове, защото са преминавали на обучение при най-добрия учител, в случая собствения им баща. Обучението е било доста тежко и изискващо максимални усилия от подрастващите момчета. Тези, които са успявали да използват всички дарби и таланти, вложени в тях, налагали са на себе си да правят неща, които са им били трудни и със силата на волята си са преодолявали желанието просто да се откажат, развиват себе си и се подготвят за бъдещото водачество на племето.
В твоя случай как стоят нещата?
Баща ти учил ли те е на нещата, които той знае и може?
Позволявал ли си на небесния си баща да те учи?
Налагал ли си на себе си да се развиваш и да ставаш по-стойностен, полагал ли си усилия в тази посока, докато другите мързелуват?
Ако отговорите на повечето от по-горните въпроси са да, то ви насърчавам да продължавате да влагате усилия в развиването на собствената си личност като човек, който си заслужава да познаваш. Ако повечето отговори са били не, тогава ви насърчавам да започнете да го правите в най-скоро време.

За да станете вождове са нужни няколко неща:
1. Да имате нужните качества.
2. Ако ги нямате в пълнота – да ги развивате у себе си, независимо от трудностите.
3. Бог да иска от вас да поемете грижата за хора, т.е. да повери част от отговорността за техния живот във вашите ръце.
Това естествено може да стане, ако Бог може да ви се довери за това.

Пожелавам ви успешен и благословен ден!

Моята борба!

Здравейте,
както може би някои от вас се досещат от заглавието на темата, ще се спомене името на Адолф Хитлер, който е озаглавил книгата си така.
Според мен този човек е бил воден от дявола в желанието си да унищожи евреите до които се е докопал. А после виждаме как Бог обърна таза кошмарна страница в историята на еврейския народ, като подтикна доста от тях да направят невъзможно изглеждащото и да се съберат отново в земята, която Бог им е отредил, да създадат държава и тя да бъде призната от ООН.
Борбата им след това за опазването на територията, разположена и заобиколена отвсякъде с врагове и за всеки метър земя, която са имали, е епична. Борили са се създавайки кибуци, в които с едната ръка са обработвали земята и са държали оръжието си в другата.
Много от тях са заплатили за тези метри земя с живота си.
Колко от нас са готови да заплатят дори само със свободното си време, за да отвоюваме териториите, които Бог ни е дал в нашата страна и общество?
Вярвам, че ако осъзнаем каква е борбата, която трябва да водим и го правим, ще видим много добри неща, случващи се в България!

Пожелавам ви успешен и благословен ден!

Да бъдем или да не бъдем?

Здравейте отново!

Темата е да бъдем или да не бъдем това, което Бог иска да сме.

А дали ние ще сме това зависи от нас самите, защото Бог ни е дал свободната воля, за да правим сами избора си за живота, който водим.

По мое мнение, тъй като нашия създател е този, който знае какво е вложил във всеки един от нас, иска определени неща да се случват в живота ни. Иска да бъдем определен вид личности, а дали това ще се случи, зависи предимно от нас самите.

Това съм писал и в някой друг от постовете ми, но е изключително важно да разпознаваме дарбите и талантите, които Бог е вложил в нас, а ако не успяваме, да имаме добри приятели, които да ги виждат и да ни ги показват.
Вярвам, че ако използваме по предназначение дарбите и талантите, вложени в нас, това ни дава уникалния шанс да сме тези личности, които Бог би искал да бъдем.На някои хора е дадена дарбата да се занимават с дейности в областта на изкуството, на други в спорта, на трети в бизнеса, на четвърти в хуманитарните науки и т.н.

Насърчавам ви да използвате, вложеното във всеки един от вас, за да бъдете личностите, които Бог би искал да сте. Всички ние сме скъпоценни деца на Бог и той като любящ баща дава всичко от себе си, за да можем ние да получим разумните, искани от нас неща в живота си.
Ако имате добри приятели, попитайте ги какво те виждат у вас като дарби и способности и ако ви покажат неща, които вие самите вие не сте забелязали, започнете да ги използвате и развивате и тях!

Пожелавам ви успешен и благословен ден!

За младежите, с любов!

Здравейте! Аз пак съм пред компютъра, за да напиша няколко думи.

Този ми пост съм копирал от първия блог, който създадох – http://vasilairsoft.wordpress.com/
Датата на публикуване е 27.05.13г.

Искам да ви разкажа за това, което мисля за младите хора, които виждаме всеки ден около нас, част от които съм и аз.

В божието слово или библията, децата и младите хора са оприличени на стрела в тула(калъфа, в който се държат стрелите). Тази метафора според мен ни показва колко важно е това на къде ще бъдат насочени те, когато ги пускаме или изстрелваме в реалността на живота. Младите хора имат невероятния шанс, през оставащите им повече отколкото на възрастните години от живота, да променят света около себе си. Затова е изключително важно да общуват с хора, които имат с какво да допринесат за тяхното израстване, за изграждането на подходящи навици и за отговорното отношение към скъпоценния ни живот, който е дар от Бог за всеки от нас.

Аз имах няколко години от живота си, в които определено се отнасях доста безотговорно към собствения си живот. Карах мотор с пълното съзнание, че се разхождам по ръба на бръснача. Имах пътен инцидент, когато в центъра на София една жена премина на пълно червено и ме взе на абордаж. Полета ми беше около 20 метра, последван от около 5 метра плъзгане по асфалта. Един приятел, който беше на 2 метра след мен на собствения си мотор, ми каза, че като е видял какво се е случило е мислел, че съм мъртъв. Благодаря на Бог, че опази живота и здравето ми, защото освен лекия оток в областта на глезена, дължащ се на това, че тази млада жена ме догази, преминавайки с колата си през крака ми, по мен нямаше никакво поражение. Това, което направи пътния полицай, който слезе от вишката си пред спортната палата, откъдето беше видял цялата случка, беше да ме пипа по рамената и ръцете и да пита: “Какво ти има бе момче” и на моя отговор, че нищо ми няма каза: “Ти си железен човек!”, на което получи единствения истински отговор, че благодаря на Бог за това, че ме е опазил. На доктора в “Пирогов” казах същото, когато той твъдеше, че не е възможно да няма счупена нито една от малките костици в областта на глезена, след като цял автомобил е преминал отгоре им.

После, това на третия ден след инцидента, отидох при едни приятели, които продаваха мотори и замених удареното си ендуро за пистов мотор, който ми удряше адреналинова инжекция, когато го карах и въобще не усещах болка в натъртения си глезен.

Последвалите няколко години бяха изпълнени с безумни или по-меко казано, крайно неразумно шофирани километри, изкарани с неподходящи скорости за шофиране в града и по останалите части от републиканската пътна мрежа. Благодаря още веднъж на Бог, че ме е опазил през цялото това време. След това бившата ми, а тогава настояща съпруга (разведен съм от три години и половина), ме попита дали искам да оставя децата(3 на брой от първия й брак) сираци, а нея вдовица. Аз отговорих, че не искам и прибрах мотора си в склада, където стои вече близо 10 години.
Считам, че съм показал нужната отговорност в ситуацията.

След това доста голямо и не особенно лирично отклонение аз се връщам на темата за младежите, с любов!

Преди две или три години имах едно видение за едни млади хора, които събуват обувките си и влизат в божието присъствие, които познават Бог по един уникален начин, които надявам се ще преобърнат света с поведението си, с примера си за живота, който водят и ще бъдат сол и светлина за хората около себе си. Считам и себе си за един от тези млади хора и надявам се видението ми да стане факт в най-скоро време!

В заключение ви насърчавам да общувате с младите хора около вас с нужното уважение, с цялата любов и грижа, която заслужават, защото те(ние) са(сме) бъдещето на земята, на нашата държава и общество. Моля ви да се постараете да ги научите да уважават и ценят стойностни неща, да бъдат добри приятели и ако вие познавате Бог, да ги научите те да го познават и надявам се да станат част от това видение, което нямам търпение да видя да стане реалност.

Пожелавам ви успешен и благословен ден!

За приятелството!

Здравейте отново!

Този ми пост съм копирал от първия блог, който създадох – http://vasilairsoft.wordpress.com/
Датата на публикуване е 26.05.13г.

Не знам кой и кога ще прочете това, което пиша, но благодаря на Ф.и Ж. за идеята да пиша за част от нещата, които правя и се случват в живота ми.

Днес искам да ви разкажа за някои от моите мисли по отношение на приятелството.

Ако човек има добри приятели, живота му може да е много по-пълен, вълнуващ и пълноценен, отколкото ако е лишен от това по една или друга причина.

Много хора нямат истински приятели просто защото те не са такива и не могат да дадат част от себе си във взаимоотношенията, които имат със своите приятели.

Преди години един пастор разказваше една история за момче, което се разболяло от рак и при химиотерапията косата му опадала. Неговите приятели решили да покажат, че са солидарни с него и обръснали главите си. А като човек, който би го направил, даде за пример мен. Благодаря му, че е видял моята готовност да направя каквото мога за приятелите си.

Приятеството е страхотно нещо, но иска жертви. Иска понякога да се лишим от част от времето, в което сме искали да си почиваме, да правим нещо за себе си или просто да зяпаме телевизия. Иначе казано, понякога трябва да жертваме малко от личния си комфорт, за да поддържаме приятелските взаимоотношение живи. Да, именно живи. Живота е прекрасно нещо, дадено ни от Бог, за да го живеем пълноценно и когато го споделяме с приятели, е още по истински.

Нали знаете, че има приятел по-близък от брат?

Замислял/а ли си се колко пъти си пренебрегвал нуждата на някой приятел от среща, разговор по телефона или на живо, от това просто да го изслушаш?

Колко от вас са склонни да станат в 3-4 часа през нощта, за да отидат и да помогнат на някой приятел, който е закъсал с колата си на пътя? Много от вас биха казали, че са, но първо си помислете дали телефона ви е до вас през нощта, дали не е на тих режим, и дали дори и да звъни го чувате и вдигате. Колко от вас са склонни да изпълнят заръката на Исус, ако някой те помоли да вървиш една миля с него, ти да вървиш две? Колко от вас са склонни да станат в 4,45 часа сутринта, за да отидат и да тичат с някой, който след това е на лекции, за да прекарате малко време с него? Мисля че тези утрини, в които жертвах по час, час и половина от малкото време, което отделям за сън, за да покажа внимание и отношение към един чуждестранен студент в България, донесе в неговия живот много повече комфорт, отколкото аз се лиших от. Така той се почуства по-важен и приет, отколкото ако просто му се усмихваш любезно и понякога си говориш с него. Моля да не приемате тези ми думи като самохвалство или признак на гордост! Просто мога да давам примери от живота си, защото преживяните неща са много по-пълни със стойност, отколкото нещата, които мислим, че бихме направили.

Моля ви да правите нещата, които можете да направите за приятелите си, дори и да ви коства нещо и даже именно, защото ви коства нещо!

Пожелавам ви успешен и благословен ден!

Добро утро!

Този ми пост съм копирал от първия блог, който създадох – http://vasilairsoft.wordpress.com/
Датата на публикуване е 25.05.13г.

Заглавието е добро утро, защото считам, че утрото е една от най-важните части на деня ми.

Когато стана към 5,30 – 6,30ч. имам най-страхотното време за това да остана насаме със себе си, да се срещна с Бог, да размишлявам върху предстоящия ден и да се усмихна на утринната зора.

“Сияйна зора”-така се казва една от книгите, която прочетох за първи път, когато бях на 17-18 години, но не за последен…

Намерих много общи черти с главния герой – Бърнинг Дейлайт, който е един позитивно настроен авантюрист (или екстремен тип, по днешната терминология), постигащ невъзможно изглеждащи за останалите хора неща, напрягащ себе си до края и отвъд възможното, за да постигне целите, които си е поставил, събуждащ останалите с изречението “Ставайте ленивци, зората сияе, зората сияе!”, откъдето са му измислили и прякора. Той иначе се е казвал Елам Харниш. Същия в края на книгата намира жена, с която иска да споделя живота си и жертва в името на това така наречения успешен живот, за да може да бъде този човек, с който тя казва, че  би живяла. Това да имаш правилния човек, с който да споделиш живота си е едно от най-важните неща, които човек може да иска да има.

Защо отдавам на това толкова голямо значение?

Преди няколко дни един приятел ме попита къде по света бих отишъл, ако имах малко свободно време и пари. Отговора ми беше, че бих отишъл навсякъде с жената, която е до мен.

За съжаление в момента нея все още я няма, но надявам се скоро да я има…

Това да си на прекрасно място и да няма с кой да споделиш преживяването е нещо, което според мен ограбва момента.

Разбира се има моменти, когато е хубаво човек да остане насаме със себе си, но това правя всяка сутрин.

Най-важното, което се случи в живота ми е, че преди години се срещнах с Бог лично. Това е невероятно преживяване, което искрено ви пожелавам да имате. Ако искате да ми зададете въпроси – чуствайте се свободни да го направите.

В напрегнато си работно ежедневие се срещам с много хора. Това за някой може да е стресова ситуация, но за мен е възможност да разговарям с най-различни хора и да обогатявам знанията си са света и хората.

Тъй като поредния ден за работа вече започна, ще прекъсна писането и надявам се скоро да мога да продължа.

Пожелавам ви успешен и благословен ден!

Анкета: За или против романтиката?

Вашите коментари ще бъдат полезни за по-голямата представителност на извадката, която ще се получи от тази анкета.

Аз ще напиша някои мои размисли по този въпрос.

1. Поглеждайки назад в живота си, мисля че аз съм повече за, отколкото против романтиката. Някои от причините за това са, че когато един мъж има чувства към една жена, това да бъде малко романтичен като направи накакъв подарък, поднесе цветя, организира специална вечер за нея, го кара да бъде просто щастлив и усмихнат през цялото това време.
Надяваме се, че жената ще бъде достатъчно романтична, за да оцени отношението, което той й показва.

2. Понякога за женените мъже, ежедневието отнема времето за подготовка и внасянето на малко романтика във взаимоотношенията с жените им.
Моя скромен съвет е да се преборят с част от ежедневните задачи по спешност, за да си освободят от време на време малко свобода за организиране на нещо романтично за любимата.

3. Мисля че за някои млади хора романтиката е повече за тяното лично удовлетворение, отколкото за доставянето на щастие в човека срещу тях.

4. В книгата “Песен на песните” има доста романтика в отношението на един мъж към една жена.

5. Burning Daylight или Елам Харниш, героя на Джек Лондон в книгата му “Сияйна зора”, направи нещо не просто романтично, а толкова велико, че жената в името, на която го направи от това разбра, че тя е най-важното нещо, което той иска да има в живота си и стана негова съпруга.

6. Направете още днес нещо романтично за жената до вас или за жената, която бихте искали да е до вас в живота ви!

Пожелавам ви един успешен, романтичен и благословен ден!

Успешен?

Здравейте! Искам да напиша няколко мои думи и размисли по това, какво според мен означава да си успешен и какво според масовото мнение.

Според мен да си успешен означава, че успяваш да използваш и развиваш дарбите и талантите, които Бог е вложил в теб. Всеки човек е надарен в някаква област. Много е важно сам да разпознаеш дарът, който е в теб и да го използваш, а ако не успяваш сам е добре да имаш добри приятели, които да го видят и да ти го покажат.

Исус разказа една притча за господаря, който раздал на трима от своите слуги таланти – най-голямата парична единица по онова време, равна на 15 годишна заплата. На единия дал пет, на другия два, а на третия един, според способностите им.
След това заминал за дълго време и когато се върнал, той ги попитал кой какво е направил с талантите, които са му били поверени. Този, на който бил дал пет, успял да ги умножи, като ги използвал и ги направил десет. Другия от двата изкарал още два, а последния заровил таланта и не го използвал по никакъв начин. Тогава господаря похвалил тези, които са изпозвали поверените им таланти и взел таланта на този, който го закопал в земята и го дал на този, който използвал петте и ги направил десет.
Насърчавам ви да използвате максимално добре талантите (не просто парите, а и талантите в смисъла, който има тази дума днес), които имате, защото така ще зарадвате Бог, който ги е вложил във вас и най-вероятно ще получите още таланти.
Нека да бъдем добри настойници на повереното ни и да го използваме по най-добрия начин!

В обществото e общоприето, че да си успешен, означава да изкарваш или да имаш много пари. Понякога, че си направил неща, непостигани от други – победил си в състезание в накакъв вид спорт, изкачил си труден за изкачване планински връх, пишеш книги, четени от много хора, рисуваш картини, продавани за много пари и т.н.
Има доста хора, които плащат данък “обществено мнение”, т.е. правят много неща така, че да изглеждат успяли в очите на обществото. Купуват си много скъпа кола, за да демонстрират благополучие, носят скъпи дрехи и бижута, ходят на скъпи козметични процедури и т.н.
Плащането на този данък води до смешни и абсурдни ситуации, в една от които например, един млад мъж си купи Мерцедес S-класа и се прибира с него до панелния си апартамент, който струва горе-долу колкото колата му. Кара го по малко, защото не може да си позволи да пълни редовно резорвоара и единственото, за което го използва е за да е редовен платец, но на данъка “обществено мнение”, който сам си е наложил.

Аз самия мисля, че никога не съм го плащал и се надявам, че използвам максимално добре дарбите и талантите, които Бог е вложил в мен и ги умножавам. Дано повечето от вас да правят същото или да започнат да го правят!

Пожелавам ви успешен и благословен ден!

За Любовта!

Здравейте,
днес искам да ви напиша няколко думи за Любовта.

Да, с главна буква, защото е нещо голямо и важно за всеки един от нас. Защото благодарение на любовта на Бог към нас, Исус Христос беше принесен в жертва, за да бъдат изкупени нашите грехове и да не погине нито един, който вярва в него.

Любовта дълго търпи и е милостива,
Любовта не завижда,
Любовта не се превъзнася,
не се гордее,
не безобразничи,
не търси своето,
не се раздразнява,
не държи сметка за зло,
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
всичко премълчава, на всичко хваща вяра,
на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада!

По критериите, които апостол Павел дава в описанието си за Любовта в посланието си към коринтяните, мисля че за всеки е трудно да изпълни всичките. Но имаме примера на Исус, който можем да следваме и да се постараем да го направим.

Любовта е нещо, което може да направи такива промени в живота ни, че да задвижи неподозирани сили в нас или да изключи част от силите ни. Зависи от емоциалността на човека и възприятията му към света и хората.

“Love is blindness, I don’t want to see”
Това пее Боно от U2 в една от песните си.

Това е усещане и желание за това, че всичките ти чувства и емоции са насочени към една личност и това е всичко, което искаш да виждаш в този момент.
През годините тези личности могат да станат повече – жена/мъж, Бог, дете/деца.
Но при всички случаи е прекрасно усещане.

Пожелавам на всички вас да намерите Любовта!
Любовта на Бог, който е любящ баща.
Любовта към жена или мъж, в зависимост от пола ви.
Любовта към дете, която трябва да се стараем да е такава, кавато е Любовта на Бог към нас – истинска, дълбока, жертвоготовна и безусловна.

Пожелавам ви успешен и благословен ден!